САМОСЪХРАНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самосъхраня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Предпазвам, съхранявам сам себе си от нещо; самозапазвам се. Средновековният човек бавно и постепенно се откъсвал от парализиращите връзки на рода и племето; моногамното семейство се превръщало в основна и най-важна обществена и стопанска единица, която можела да се самовъзпроизвежда, самосъхранява, самозадоволява и самоосигурява. В. Гюзелев, АС, 16. Като мирен гражданин българинът работи постоянно, работи с радост и песен. С ралото и труда той се пази и самосъхранява. ХК, 2020, бр. 5, 97. Най-главната задача на държавата е да се самосъхранява, та задължителната военна повинност и постройката на казармите са нейни първи длъжности. Н. Мушанов, Р, 18.